Статия от брой април/2013 г. на списание ЮТИЛИТИС

Комуникациите в енергийния и ютилити сектор обичайно се разглеждат в контекста на корпоративните структури, предоставящи съответните публични услуги. Събитията от последните месеци показаха, че има доста несъвършенства в тяхното управление, но не по-малко сериозен е и дефицитът на комуникация от страна на държавните органи, свързани със сектора. Може ли разсекретяването на договори в енергийния сектор да замести този дефицит или проблемът е по-сериозен? Накратко може да дефинираме неговите измерения като европейски и национални, институционални и корпоративни, държавни и частни, граждански и потребителски.

За енергетиката в Европейския съюз

Първоначалната еуфория от приемането на България в Европейския съюз в началото на 2007 г. постепенно бе изместена от реализма на принципите в общия европейски пазар. Затварянето на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй” като че ли успокои българския енергиен сектор, че това е най-страшното, което влизането в ЕС може да причини на местния енергиен сектор и на потребителите.

Неразбиране обаче има относно правилата в този общ пазар – електроенергията и природният газ са стоки, за които в ЕС има приети отдавна правила за свободна търговия на общностно ниво. Общият пазар най-общо означава общи цени, а „островите” с ниски цени като България неминуемо ще се слеят с останалата част от континента. Чия бе отговорността да се комуникира предстоящото обединение на националния пазар с европейския? По какъв начин бяха подготвени бизнесът и домакинствата за този процес? Още повече, че участието в такъв пазар изисква повече знания, умения и отдаденост от всички участници – от производители на енергийни ресурси, през производители на електроенергия, мрежови компании, търговци на енергия и не на последно място – потребители.

Българската енергийна политика

Българската държава е участник в процесите по либерализация с няколко роли – секторни министерства и агенции, регулаторни органи и държавни енергийни компании. Отговорността за неслучилата се комуникация се носи от всички тях поравно.

На първо място, формирането на националната енергийна политика чрез енергийни стратегии, национални планове (за ВЕИ и енергийна ефективност), законодателство и нормативна уредба има хроничен дефицит на публичност и обществени обсъждания. Отдалечеността на тези документи от „пулса” на обществото може би е и една от основните причини за това постигнатите резултати да са коренно различни от желаните. Необходимо е преосмисляне на процедурите и правилата за подготовка, съгласуване и приемане на тези документи с подходящите комуникационни инструменти за популяризиране както на предложените мерки, така и на очакваните ефекти. Анализът на социално-икономическите измерения трябва да е неразделна част от всяко предложение за стратегически, оперативен, законодателен и нормативен документ.

Прегледът на националния енергиен пазар показва, че въпреки преструктурирането и приватизацията, лъвският пай е в ръцете на държавните компании от БЕХ. Задължението за комуникация с обществото важи с пълна сила и за тях. И тук не става въпрос за показване на множеството договори, подписвани от тези компании, а за повече публичност по отношение на процесите за вземане на решения. Може би този процес щеше да се реализира успешно с приватизация на миноритарни дялове в тях, което щеше да доведе до повече прозрачност във всякакъв аспект. Като пазарен лидер БЕХ трябваше да даде пример за останалите заинтересовани страни – все пак немалка част от компетенциите в свободния пазар по дефиниция са съсредоточени в историческия доставчик НЕК, оператора на свободния пазар ЕСО и основните производители на свободния пазар – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2.

Регулаторните комуникации

На второ място държавата можеше и трябваше да комуникира по-успешно чрез регулаторните институции. Секторните регулаторни органи в развитите страни са извор на достоверна, структурирана и подробна информация за съответните сектори от икономиката. Ако перифразираме Питър Дракър, не може да регулираш нещо, за което нямаш достоверна информация. Отговорността на регулаторните органи обаче включва и подготовка и осъществяване на информационни кампании за предстоящите промени в сектора. И то не кризисно, както се случи в началото на 2013 г., а на равни порции и периоди. Крайно време е да се укрепи административният капацитет на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не само като брой на служителите, но и като структура.

Пазарният мониторинг е важен елемент от регулирането, а комуникациите на регулаторния орган трябва да почерпят опит и да следват най-добрите примери от други страни-членки на ЕС. Както вече бе отбелязано и от представители на европейски регулаторни агенции, ДКЕВР трябва да засили и международните си комуникации с останалите регулаторни органи в ЕС, за да може да ползва както техния успешен опит, така и да се поучи от грешките, допуснати в други национални пазари.

Комуникациите с крайните потребители

Връзката с крайните потребители се управлява пряко от крайните снабдители. Те също носят отговорност за недостатъчното комуникация със своите клиенти по отношение на процесите в българската енергетика. Сухото прилагане на нормативната уредба например чрез разбиване на сметките на отделни компоненти в крайна сметка доведе до повече вреди, отколкото ползи, защото клиентите масово не разбират какво стои зад отделните редове във фактурите. Въпреки положителния пример на отделни инициативи за популяризиране на либерализацията сред бизнес-клиентите, дефицитът на комуникация с домакинствата доведе до общуване на различни езици, а това генерира допълнително напрежение.

Ролята на потребителските асоциации

Ако се абстрахираме от проблемите на представителността на потребителските асоциации и разгледаме тяхната дейност по принцип, можем да набележим много пропуски и при тях. Да, обжалването на регулаторни решения или колективните искове са част от дейността им, но по-съществената и полезна тяхна роля щеше да е в подготовка, информиране и подпомагане на крайните клиенти в процеса на либерализация. Градивната комуникация постепенно бе изместена изцяло от кризисни реакции на отделни решения, като това допълнително отдалечи потребителите от компаниите, предоставящи обществени услуги.

Дефицитът на комуникации в енергетиката е една от основните причини за кризата в настоящия момент. Липсата на цялостен поглед върху сектора и процесите в него, липсата на ясни и полезни послания за крайните потребители и отказът от промяна на установените с години практики за информиране на обществото показаха своята неефективност. Време е за качествена промяна в сектора, която да доведе до градивни комуникации между всички заинтересовани страни.