Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Публикации

14.05.2012 г.

Мирис на въглища

Енергийната независимост на България зависи от сигурността на доставките на лигнитни въглища

АВТОР: Ивайло Найденов

Ролята на въглищната енергетика е значителна. Въпреки усилията на някои страни за намаляване на вредните емисии от сектора, ядрената енергетика обективно би могла да заеме до 20% от електроенергийното производство в световен мащаб поради регулаторната и политическата си специфика, както и поради дългия срок на изграждане на мощностите. Възможността за използване на ВЕИ зависят силно от наличието на достатъчни климатични и хидроресурси, а преди да са навлезли в достатъчна степен умните мрежи и високоефективни средства за съхранение на големи количества енергия, тези източници представляват огромно предизвикателство за електроенергийните системи в сегашния им вид.

Международната агенция по енергетика (IEA) прогнозира в World Energy Outlook 2011, че около 2035 г. сумарният дял на хидроенергията (вкл. големите ВЕЦ), биомасата и другите ВЕИ в първичното енергийно потребление ще е около 15-18%, като въглищата ще продължават да са основен енергиен източник. Въпреки че според IEA навлизаме във века на природния газ, търсенето на въглища ще остане значимо, движено основно от страните извън ОИСР и най-вече Китай. Допълнителен натиск на международните пазари за въглища оказва и Япония. След инцидента във Фукушима и спирането на почти всички японски ядрени мощности, страната увеличи още повече търсенето на въглища, като и без това е най-големият вносител в света (187 млн. тона за 2010, IEA). Прогнозите са, че японското потребление на въглища може да достигне до 3% от световните доставки, ако не бъдат рестартирани ядрените мощности.

У нас ролята на въглищната енергетика е изключително важна, дори стратегическа. Около 1/3 от електропроизводството в България се захранва от местни въглища, които въпреки изключително ниското си качество, те са основата на енергийната ни независимост. Въглищни ТЕЦ участват и в управлението на електроенергийната система, като предоставят на ЕСО системни услуги, наред с ВЕЦ и ПАВЕЦ, а ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Бобов дол“ предоставят основната разполагаемост за студен резерв на системата – възможност, която използвахме тази зима поради високото вътрешно потребление и проблемите с доставките на въглища.

Повече от ясно е, че България ще продължи да разчита до голяма степен на въглищата, за да посреща нуждите на електроенергийното си производство и най-вече за гарантиране на базовия товар и студения резерв на системата. Въглищната енергетика, обаче, не е безпроблемна и от правилния подход към нея зависи развитието ѝ, а от там и съдбата на значителен дял от енергетиката на страната.

България се гордее със своята енергийна независимост. По данни на Евростат за 2009 г., страната има енергийна зависимост, изразена в проценти от нетния внос в крайното брутно енергийно потребление, от 45,3% при средна зависимост за ЕС-27 от 53,9%. Тази относително висока енергийна независимост се дължи на два фактора. Първият е фактът, че ядрената енергия се смята за местен енергиен ресурс, тъй като строежът на АЕЦ е независим от разположението на горивната база и горивната компонента в себестойността на електроенергията е сравнително ниска. За 2009 г., по данни на МИЕТ, от АЕЦ са произведени 40,4% от първичната енергия в България, а делът му в електропроизводството за 2010 е 33,1%.

Другият стълб на енергийната ни независимост е местният добив на въглища. За 2009 г. делът на първичната енергия, произведена от въглища, е 47,6%. Въглищата продължават да заемат водеща роля и когато става дума за производство на електроенергия. По данни на МИЕТ, през 2010 г. 48,4% от електроенергията у нас е произведена от въглища, като 38,3% е от местни въглища. От тях 92,4% или 27,2 млн. тона (2010 г.) са лигнитни, като 96% от тях (2010 г.) са произведени от „Мини Марица Изток“ ЕАД. Тези въглища захранват обща брутна електрическа мощност от 3354 MW – 1,7 пъти повече от настоящата мощност на АЕЦ „Козлодуй“. Това е общата инсталирана мощност на централите в Маришкия басейн. Ако се потвърдят и информациите, че предстои изграждане на два нови блока по 500 MW в Марица – Изток 2, лигнитните въглища ще останат най-значимия енергиен ресурс за нашата страна. От тук следват няколко извода.

1. Източномаришките въглища са основният фактор за енергийната независимост на България.

2. Източномаришките въглища захранват гръбнака на българската електроенергийна система.

3. Дългосрочно спиране на доставките на въглища и/или тежка авария в някоя от централите в този район заплашва сигурността на електроенергийната система, а следователно и националната сигурност. В началото на тази година два пъти беше спиран износът на електроенергия именно поради тази причина – веднъж заради миньорската стачка и втори път заради авария в AES Гълъбово.

4. Основен ресурс за българското електроенергийно производство са нискокалорични високосернисти въглища, което обуславят високия разход на гориво, нуждата от изграждане на сероочистващи инсталации (за щастие почти всички енергоблокове вече са съоръжени с такива), както и необходимостта от закупуване на голямо количество квоти за вредни емисии (големият разход на гориво води до по-високи емисии).

5. В дългосрочен план въглищните мощности в комплекса Марица – Изток ще останат основен източник на базова електроенергия, особено, ако се изгради и четвърта електроцентрала там, каквито информации се появяват периодично от различни източници.

6. Ролята на Марица – Изток за енергийната независимост на България е значима, но 32,2% (2010 г.) от електроенергията на страната е произведена с въглища, доставени от „Мини Марица Изток“ ЕАД, което означава, че всъщност електроенергийната система у нас зависи от доброто функциониране на това дружество. Погледнато в по-широк план, цената на българската енергийна независимост е вътрешна зависимост от две дружества – „Мини Марица Изток“ ЕАД и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Така изпъква един недостатък на българската въглищна енергетика – около 90% от доставките на основно гориво се осъществяват от едно дружество и се видя, че когато външни или вътрешни фактори възпрепятстват работата му, това води до сериозни рискове за енергетиката. Винаги може да се включи студеният резерв (630 MW инсталирана мощност в Бобов дол и 1260 MW в ТЕЦ „Варна“, но реално могат да се използват само 4 от общо деветте блока на двете централи или общо 840 MW, за разполагаемостта на ТЕЦ „Варна“, виж табл. 4), a останалата енергия да дойде от внос, но все пак дефицит от 2500 MW е доста значим, за да се осъществи подобно нещо. Естествено винаги може да се спре износът, както стана през януари, но какво би се случило, ако подобна ситуация възникне по време на годишен ремонт в АЕЦ Козлодуй, когато 1000 MW мощност не е на разположение?

Запазването на енергийната ни независимост и диверсификацията на източниците и маршрутите за внос на енергийни суровини са важни задачи, но може би е по-добре да се помисли и за „вътрешна диверсификация“ и намаляване на зависимостта от определени дружества. Това най-лесно би могло да стане с изграждане на електрогенериращи мощности, работещи с друг местен ресурс, след оценка на необходимостта от тях и след изготвяне на съответния техникоикономически анализ. Възможностите за изграждане на нови базови и подвърхови мощности с местен ресурс, различен от източномаришките въглища, са следните:

1. Лигнитни мощности в Ломския лигнитен басейн;

2. Газови мощности, работещи на газ местно производство – шистов или конвенционален от шелфа (при условие, че се докажат достатъчно запаси и няма пречки пред добива и в двата случая);

3. Мощности, изградени в Добруджанския въглищен басейн.

Ако се включи и ядрената енергия, се появява и четвърта възможност – нова ядрена мощност, различна от АЕЦ „Козлодуй“. Естествено, важен въпрос е каква би била себестойността на енергията от тези централи. Това би могло да се определи едва след подробен анализ на тези проекти, ако се появят. За момента към списъка биха могли да се причислят единствено проектът „Ломски лигнити“ на „Енемона“ за ТЕЦ с инсталирана мощност от 400 MW и хипотетичната газова централа в Белене, за която не е ясно с какъв газ ще работи, ако бъде построена.

Конкурентоспособността на газовите централи зависи изключително от цената на горивото. Цената на газа съставлява до 90% от себестойността на произведената електроенергия. Тя се оскъпява и ако централата бъде лицензирана за производство на пикова електроенергия. Има вероятност, обаче, ако се докажат достатъчни запаси на шистов газ у нас и той бъде използван, да се разиграе подобен на американския сценарий и газът, съответно енергията, произвеждана от него да са на достатъчно конкурентна цена.

Вероятно е лигнитните мощности в ломския басейн да бъдат конкурентоспособни, но след като се разработи в достатъчна степен находището. За момента ще са необходими инвестиции не само за изграждане на електроцентрала/и, но и за да се изгради рудничен комплекс. Допълнителен факт, който може да оскъпи процеса е, че въглищните пластове са оводнени. Те се оценяват на около 220-240 млн. тона, докато остатъчният ресурс в Марица – Изток е оценяван на около 2 млрд. тона, от които 1 млрд. са доказани, т.е. дори след 50 години добив Източномаришкият басейн има в себе си минимум 5 пъти повече въглища от Ломския. При разработено находище и изграден енергиен комплекс, енергията би могла да бъде конкурентоспособна, тъй като себестойността на лигнита е ниска, а делът на горивната компонента в себестойността на произведената електроенергия от въглищни ТЕЦ е до около 45%. Въпреки това, ще са необходими значими екоинвестиции за очистване на серните оксиди, а вероятно и на СО2 на по-късен етап.

Евентуални мощности в Добруджанския въглищен басейн са по-скоро хипотетични, тъй като въглищата се намират много дълбоко, а поне засега не се и предвижда в краткосрочен план да бъде приложен метод на подземна газификация или извличане на метан от въглищни пластове. Така изграждането на евентуални мощности там би могло да се случи в изключително дългосрочен план. Допълнителен фактор, който оскъпява енергията от ТЕЦ, е и наличието на цена за изпускания СО2.

Става ясно, че за България не е толкова лесно да пренебрегне Източномаришкия басейн, а и не бива да го прави. Просто януарската стачка показа, че струпването на много енергийни мощности, разчитащи на единствен доставчик на гориво има и своите недостатъци и че би било добре да се мисли в посока разпределяне на републиканския енергиен комплекс по цялата територия на страната, а не в голямата си част да бъде скупчен в Козлодуй и край Стара Загора.

Друго предизвикателство, което поставя въглищната енергетика, е необходимостта от заплащане на емисиите СО2 от ТЕЦ. Например, според анализ на Института за енергиен мениджмънт, публикуван на сайта му в началото на октомври 2011 г. (www.emi-bg.com), цената на енергията от AES Гълъбово би се повишила с 32 лв/MWh заради търговията с емисии. Допусканията зад това число са изпускане на 1,1 tCO2/MWh и цена от 15 EUR/tCO2. Този пример илюстрира в достатъчна степен влиянието на ЕСТЕ върху голяма част от българската енергетика, като това ще се отрази и в цената за крайния потребител.

Накрая, но не на последно място, въглищната енергетика осигурява студения резерв на електроенергийната ни система. Цената на предоставения студен резерв се определя в двустранни договори между ЕСО ЕАД и доставчика, съгласно Правилата за търговия с електроенергия. Важно е да се знае, че тази цена участва във формирането и на цените на балансиращата енергия за свободния пазар като понастоящем цените за недостиг са около 157 лв./MWh.