През последното десетилетие стремежа за намаляване на вредните емисии, повишаване на енергийната ефективност и дела на възобновяемите източници се превърна в целенасочена държавна политика за Европа.

До 2020 г. нещата изглеждат сигурни, дори някои страни са надминали целите си за въвеждане на повече зелена енергия. След края на това десетилетие обаче все още няма твърди договорки накъде ще върви енергетиката и борбата с климатичните промени, а още по-малко яснота има около енергийната сигурност и енергийната ефективност.

До края на сегашното десетилетие ЕС си постави обвързващи цели за въвеждане на ВЕИ, които вече са изпълнени и дори преизпълнени от някои държави-членки. България вероятно също ще покрие своята цел от 16% ВЕИ в общия микс. Към момента според данните на енергийното министерство страната ни е достигнала 11-процентов дял на зелената енергия.

Ситуацията с енергийната ефективност обаче не е такава. За нея до 2020 г. има поставени само индикативни цели от 20%, което означава, че държавите не са задължени да ги изпълнят с риск от санкции. Това обаче е на път да се промени.

Светкавичното присъединяване на нови възобновяеми мощности остави на заден план инвестициите и обновяването на електроенергийните мрежи. Освен това предвид стремглаво нарастващият брой на фотоволтаиците например, някои от най-големите производители на енергия от ВЕИ, каквито са Германия, Испания и Италия, да орежат субсидиите и преференциалните цени за изкупуване на възобновяема енергия. Необятната територия на ВЕИ твърде бързо се оказа недостатъчна, за да играе ролята на панацея за европейската енергетика.

Ето защо ЕС обръща поглед към енергийната ефективност и то с идеята тя да залегне като основен акцент в политиката на общността през следващите 30 години. На специален семинар в Брюксел от 27 до 29 март бяха представени промените, които в момента се обсъждат.

Още през 2010 г. европарламентът поиска целите за енергийна ефективност да станат задължителни. Комитетът по енергийните въпроси настоява за изготвянето на референтни национални цели за всяка страна от ЕС-27, които трябва да допринесат за постигане на енергийна ефективност от 20% за цялата общност. Това ще стане възможно чрез промяна на директивите 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕС.

До юни 2013 г. ЕК трябва да провери дали страните-членки ще са в състояние да изпълнят съответните цели, а година по-късно Комисията ще трябва да излезе с предложение за целите до 2030 г. Според проекта за промени в директивите, действията за енергийна ефективност ще се съсредоточат основно в следните области:

Когенерация

Комбинираното производство на топлина и електроенергия и оползотворяването на производствената топлина попадат в обсега на ЕК като основно средство за постигане на по-висока енергийна ефективност. Според предложението до 2015 г. страните-членки ще трябва да изготвят „национални пътни карти за отопление и охлаждане“ за ефективна когенерация, топлофикация и охлаждане. Пътните карти ще се изготвят след обстоен анализ на икономическата обоснованост на проектите, климатичните и технологичните условия в съответните региони. Голяма роля се отдава и на местното управление, в което все по-голяма роля трябва да вземат граждански структури.

Енергетика

Енергийните компании ще трябва да постигнат кумулативни годишни енергийни спестявания, равняващи се на 1,5% от обема на енергийните им продажби, усреднен за предходния 3-годишен период (след приемането на промените в законодателството). За целта компаниите освен вътрешни мерки, ще трябва да насърчат клиентите си да намалят потреблението си. Тази мярка се очаква да помогне на крайните потребители и да намали дела на „енергийната бедност“. Тя обаче не е задължителна. Отделните страни-членки могат да използват други методи, стига да постигнат гореспоменатите цели.

Обновяване на обществени сгради

Според данните на ЕК сградите консумират 40% от енергията в ЕС и допринасят за 36% от въглеродните емисии. От януари 2014 г., държавите членки ще трябва да започнат да реновират 2,5% от РЗП на обществените сгради с обща полезна площ над 250 кв. м, за да се постигнат съизмерими енергийни спестявания. Проектите за енергийна ефективност ще бъдат изпълнявани по приоритетност.

Търговия с емисии

ЕС ще продължи своята схема за търговия с въглеродни емисии (ETS). До влизането в сила на новата директива за енергийна ефективност ЕК трябва да изготви доклад ефекта от инвестициите в нисковъглеродни технологии, или пък липсата на такива. Рапортьорът по промените в директивата за енергийна ефективност Клод Тюрмес заяви, че е възможно още преди влизането в третата фаза на ETS през 2013, ЕК да обмисли заделянето на известно количество въглеродни кредити, което неминуемо ще повиши цената на търговията с емисии. Представителите на различните индустрии, особено на химическата, протестираха срещу решението, заявявайки, че ETS работи добре в сегашния си вид. Според Комисията обаче поскъпването на СО2 е неизбежно, особено при липсата на консенсус по въпроса за намаляването на емисиите в световен мащаб.