Бразилският президент Дилма Русев се обяви за икономически растеж с мисъл за природата, но одобри спорен мегапроект за ВЕЦ и създаде данъчни облекчения за АЕЦ

След като в края на януари активисти и местни жители на поречието на река Шингу в Североизточна Бразилия спряха за кратко с протест строежа на огромен хидроенергиен комплекс, темата започва да вълнува все повече останалата част от света.
Мегапроектът „Бело монте“ трябва да бъде изграден от „Елетронорте“, подразделение на държавната електроенергийна компания „Елетробрас“. Язовирът е замислен още през средата на 70-те години на миналия век, като до края на 80-те години завършването му е било спрягано за 2000-та година. С течение на времето поради протести и притеснения за бъдещето на местното индианско население, проектът е преработен , за да заема 3 пъти по-малка площ – 440 кв. км. Според сайта на „Елетронорте“, максималната планирана мощност на електроцентралата ще е 11 гигавата, но гарантираната мощност е от порядъка на 4,5 гигавата.
Според последните изчисления, строежът на мегапроекта не само че ща наложи изсичането на над 230 хектара гори само за прилежаща инфраструктура, но и ще засегне и вероятно ще остави без дом около 12 хиляди души. В последната фаза, за запълването на язовира, 60 хил. хектара гори ще останат под водата.
Има вариант за строеж на още четири язовира по горното течение и притоци на река Шингу. Според протестиращите, въпреки че засега се говори само за „Бело монте“, вероятно и тези проекти ще минат покрай него. Някои експерти дори твърдят, че без допълнителните язовири, 11-гигаватовият „Бело монте“ няма да е икономически изгоден. Три от участващите в консорциума за строежа фирми напускат проекта именно по тази причина.
Отчаянието на местните надигна вълна от недоволство и по света, като след протеста при строителната площадка на язовира на 19 януари акцията срещу енергийния проект взе внушителни размери и в социалните мрежи.
През последните няколко години имаше известно затишие около реализирането на язовира. При ръкополагането си за президент през 2010 г. Дилма Русев обяви в официалната си реч, че „Бразилия ще покаже на света, че е възможен бърз икономически растеж с мисъл за околната среда“. Тези думи бяха посрещнати с одобрение като обещание за по-отговорен към проблемите на екологията икономически курс на новата администрация.
Мнозина обаче забравят, че преди да бъде избрана за президент, Русев заема поста министър на енергетиката и мините от 2003 до 2005 г. През този период, а и по-късно, когато тя оглавява администрацията не предишния президент Луис Инасиу Лула да Силва, е давана зелена светлина на много инфраструктурни и енергийни проекти, въпреки неодобрението на населението. Само месец след встъпителната си реч президентът Русев одобри строежа на хидроенергийния комплекс „Бело монте“.
Според местните власти в щата Пара, където е и река Шингу, населението в региона се увеличава и надали обещанията за хиляди нови работни места около проекта ще са достатъчни без осигуряване на нови болници, училища и пътища.
Остава и въпросът с електроенергийната сигурност. Хидроенергийните мощности са една от реалните все още считани за „зелени“ алтернативи на ядрената енергия в Бразилия. Но според някои специалисти страната вероятно ще се обърне към атомната енергия и ще реализира нови АЕЦ до 2020 г.
Според професор Нивалде де Кастро от Федералния университет на Рио де Жанейро, с изграждането на мегапроекти като „Бело монте“, до края на десетилетието Бразилия ще изчерпа капацитета си за мащабни хидроенергийнии градежи. Още повече, че в края на миналата година бразилското енергийно министерство отмени федералния данък върху оборудването за атомни централи и всички проекти одобрени от ведомството до декември 2012 г. ще могат да се освободят от налога.
Бразилия разполага с две АЕЦ с обща мощност малко над 2 гигавата. Според „Елетробрас“, която стои зад строежа на трета АЕЦ, отменянето на данъка ще понижи цената на планираната централа с 422 млн. долара. АЕЦ „Ангра 3“ е в застой от средата на 80-те години на 20 в. Така Бразилската енергетика изглежда двойно подсигурена. Още през 2004 г. страната успя да убеди Германия и другите участници на Световния форум за възобновяема енергия да не изключват големите хидроенргийни мощности от графата „зелени проекти“. А и строежът на третата бразилска АЕЦ бе подкрепен от атомния гигант „Арева“, която напоследък понесе загуби заради анти-ядрените настроения в Европа.
Под въпрос остава политическата воля на Дилма Русев да спази обещанието си за стабилен растеж без да застраши природата и местното население.