Европейският съюз няма нужда да изготвя допълнително законодателство за околната среда, що се отнася до добива на шистов газ, или поне докато не става въпрос за добив с комерсиална цел. Това са част от изводите на изследване, публикувано от Европейската комисия на 27 януари. 

 

Докладът, изготвен от правната кантора Philippe & Partners, се съсредоточава върху четири страни-членки на ЕС – Полша, Германия, Франция и Швеция, но се разглежда влиянието и пресечните точки на европейското законодателство с местното в тези държави.

 

Именно тези четири страни са избрани, защото те са едни от най-напредналите в ЕС в разработването на шистов газ. В края на миналата година полският премиер Доналд Туск заяви, че страната ще започне комерсиален добив на шистов газ от 2014 г., за да си осигури независимост руския внос на синьо гориво.

 

Основното заключение от доклада е, че наличното национално законодателство за околната среда покрива до голяма степен рисковете от проучване и добив на шистов газ. Освен това, голяма част от европейските директиви като Рамковата директива за водите (2000/60/EC), Директивата за подземните води (2006/118/EC) и Директивата относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (2006/21/EC) също имат пряко отношение към този сектор. Използването на химикали също е обхванато от регламента на ЕС, наречен REACH.

 

Според доклада, дейностите по проучване и добив на шистов газ в ЕС и по-специално в тези четири страни, са с малък мащаб и затова не е оправдано изготвянето на специални закони. Освен това, нито на европейско, нито на национално ниво са били констатирани недостатъци или непълноти на сегашната регулация.

 

Говорителката на ЕК по енергийните въпроси Марлене Холцнер заяви след публикуването на доклада, че ЕС няма специално законодателство за шистовия газ, тъй като това е „съвсем нова технология“. Тя добавя, че все пак докладът обхваща само Полша, Германия, Франция и Швеция, но от него става ясно, че юридически инструменти за регулиране на добива на шистов газ има и просто трябва да бъдат прилагани.

 

Докладът обаче не отхвърля, че ако плановете за комерсиален добив на шистов газ в Европа се осъществят, със сигурност ще се наложи по-детайлно регламентиране на процесите. 

 

Трите директиви и регламентът са транспонирани и в българското законодателство.

 

При гласуването на мораториума за проучване и добив на шистов газ у нас министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков коментира, че Оценката за въздействие върху околната среда е възможно най-сложната и пълна процедура за определяне ефекта на дадена технология върху природата и би трябвало да гарантира безопасността на добива. Обещанието му да бъдат въведени при нужда дори промени в Закона за подземните богатства обаче бе изпреварено от официалната забрана за проучване и добив на газ от шисти.