Новини

От България

Индустрията настоява за ясни правила при провеждането на търговете за свободния пазар от страна на АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица Изток 2 и НЕК, заявиха днес представители на големите промишлени консуматори на електроенергия. По инициатива на КНСБ, КРИБ, БСК и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) днес се проведе среща-дискусия с представители на енергийното министерство, регулатора, търговци на електроенергия и държавните централи. Поводът за дебатите бяха последните търгове за свободния пазар, проведени от АЕЦ Козлодуй, след които индустрията излезе с официални критики за прозрачността и принципите на процедурата.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, откри дискусията с представяне на проблема от последния месец и с опасението, че непрозрачните процедури за продажба на електроенергия на свободния пазар може да доведат до намалена конкурентоспособност и да застрашат работни места в промишлеността.

Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, подчерта, че реформите в енергийния сектор закъсняват и години наред индустрията е носител на политиката за предпазване на битовия сектор от повишаващите се цени на енергийните ресурси. Според Данев, 22 години социализъм в енергетиката стигат и е време за бързи промени.

Позицията на БФИЕК представи нейният председател Константин Стаменов. Той съпостави износа на електроенергия - около 800 млн. лв. годишно, с приходите на индустриалните предприятия, който е около 5 млрд. лв. Според него, не може да се насърчава енергийният сектор за сметка на промишления. Не е редно да се създава и дефицит на националния пазар чрез износ на евтина електроенергия от АЕЦ Козлодуй, когато се очаква след промените в Закона за енергетиката по-малките предприятия да излязат на свободния пазар и така общият му обем да стане около 40% от продажбите на електроенергия в страната. Стаменов отбеляза и факта, че на борсите в Западна Европа цените на природния газ са два пъти по-ниски от тези, които индустрията плаща в България.

Мартин Тафров, който отговаря за участието на АЕЦ Козлодуй в свободния пазар, заяви, че търговете са проведени според вътрешните правила на централата. Според него, ако търгът е бил отменен, новият търг е щял да бъде на още по-високи цени, тъй като отново вътрешните правила изискват новата процедура да започне при минимална цена, равна на договорената с предишните купувачи. Тафров подчерта, че не е приемливо да се счита, че АЕЦ Козлодуй трябва да осигурява 100% от вътрешния свободен пазар на електроенергия, най-малкото защото централата е и стожер на регулирания пазар, в който продава енергия на Обществения доставчик НЕК под себестойност. Същеврменно, според действащите правила за търговия с , всяко допълнително количество електроенергия, произведено от АЕЦ Козлодуй, може да се договаря свободно. Това е необходимо и заради предстоящите в централата разходи за повишаване на нейната мощност и за удължаване срока на експлоатация на V и VI блок, припомни Тафров.

Според Владимир Дичев от ЧЕЗ Трейд България, основният въпрос пред развитието на свободния пазар в страната е дали ще се запази практиката на АЕЦ Козлодуй за отделни търгове за износ и местния пазар или практиката от последния търг в ТЕЦ Марица Изток 2, когато е нямало разделение на тези количества. Според Дичев, осигуряването на достатъчно енергия за регулирания пазар чрез квоти от въвеждането на тази практика през 2004 г. досега е целяло предпазване на индустрията от бърз скок на цените в либерализирания сегмент. Мнението на Дичев е, че рози модел вече показва и ще продължи да показва дефекти, което налага неговото преосмисляне и промяна.

Николай Минков, представител на клъстера Средногорие, потребяващ около 25% от енергията на свободния пазар, посочи, че има системни бъгове в българската енергийна и индустриална политика. Според него, при управлението и на енергетиката, и на икономиката от едно и също министерство, не може да се постигне балансирана позиция. Същото важи и за секторната комисия в Парламента, допълни Минков, като припомни, че от последните 4 министри в институцията, трима са били от енергийния сектор. Минков не спести критики и към самата индустрия, използвайки нейните собствени аргументи - при приходи от 5 млрд. лв. на промишлеността срещу 800 млн. лв. за енергетиката, не е допустимо лобирането да е с по-лоши резултати, каза той. Според него, дори фактът, че БФИЕК не можа да излезе на днешната дискусия с единна позиция, е показател за това, че промишлените потребители на енергия трябва да работят повече в тази област. Минков припомни, че и БСК, и КНСБ няма как да заемат едностранна позиция по проблема, защото и в техните структури има както енергийни, така и промишлени компании.

Членът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова припомни, че към момента институцията не може да регулира отношенията в свободния пазар. Това ще е възможно едва след промените в ЗЕ, които предвиждат нови мониторингови функции за регулатора. Харитонова също така цитира и новия регламент 1227 на Европейската комисия за прозрачността в пазарите на едро (REMIT), приет на 28.12.2011 г. Тъй като той е с директно приложение в страните-членки, ще позволи на ДКЕВР да санкционира непрозрачните практики в националния ни пазар след юни 2013 г. и това ще е една нова отговорност на регулатора.

Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев посочи, че цената на електроенергията в България ще се покачва през следващите години. Като основни причини за това той изтъкна предстоящите разходи за квоти на въглищните централи, бързо растящият дял на ВЕИ (въпреки че няма сключени нови предварителни договори от юли 2011 г. насам), както и очакваните от него покачвания на цената на природния газ. Според добре, трябва да се наблегне на мерки за подобряване на енергийната ефективност - както в промишлеността, така и в енергийния сектор и в домакинствата. Добрев също така насрочи допълнителна среща със заинтересованите страни следващия вторник, на която да се обсъдят конкретни текстове и те да бъдат внесени за разглеждане при предстоящите промени в Закона за енергетиката. Той припомни, че след търга в АЕЦ Козлодуй от края на миналата година, е сформирана работна група в МИЕТ за уеднаквяване условията на търговете в държавните централи и НЕК. В този процес БЕХ няма как да участва, допълни Добрев, тъй като е имало специално запитване от страна на Европейската комисия по този въпрос.