Новини

От България Bookmark and Share

11.08.2017 г.  13:46 ч.
ИПИ: Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме
Според анализаторите последното ценово решение на КЕВР създава стимули компаниите да се върнат на регулирания пазар
АВТОР: publics.bg


  • © Paul Boxley, flickr.com

  • © ИПИ

Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван днес.
 
Годината е 2014, а регулираната цена на електроенергията за стопански клиенти в страната се е увеличила съответно с 6,4% през деня и 10,6% през нощта (за улеснение приемаме, че дневната тарифа обхваща времето между 9 и 20 ч). Причина за това стават протестите от зимата на 2013 г., които водят след себе си няколко намаления на регулираните цени за домакинствата, за които отчасти „плащат” стопанските потребители на регулирания пазар чрез по-високи цени, припомнят в началото на своя анализ от ИПИ. В годишния си доклад до Европейската комисия регулаторът обяснява, че през 2013 г. всички потребители на средно напрежение са излезли на свободен пазар, което е „част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България”.
 
През 2015 г. се въвеждат в употреба стандартизираните товарови профили, които позволяват на стопански потребители на ниско напрежение и домакинства, за които няма нормативно изискване за почасово измерване на количеството консумирана електроенергия, да излязат на свободния пазар. „Съгласно изискванията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство, през 2015 г. пазарът на електрическа енергия трябва да бъде либерализиран и постепенно интегриран с тези в другите страни членки на ЕС”, обясняват от регулатора в годишния си доклад до ЕК.
 
Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електроенергията – т.нар. цена за задължения към обществото, която дотогава е двойно по-ниска на свободния в сравнение с регулирания пазар. Ефектът от тези действия е, че се създава техническа възможност за излизане на свободния пазар, но заедно с това се намаляват икономическите стимули от подобна стъпка. В същата посока изглежда и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 г., когато регулираните цени за стопански потребители драстично намаляват.
 
С последното си ценово решение регулаторът сваля базовата цена на електроенергията за стопански потребители на ниско напрежение до около 81,55 лв./МВтч (без цената за задължения към обществото в размер на 36,97 лв./МВтч) за 2017 г. (ако няма промени в цените до края на годината), в сравнение с около 89,10 лв./МВтч през 2012 г. Както стана вече въпрос, това се дължи изцяло на ценовите решения от 2016 и 2017 г., които водят до поевтиняване на дневната електроенергия за стопански потребители на регулирания пазар със съответно 1% и 8% на годишна база.
 
С последното регулаторно решение се преобръща и тенденцията цените на свободния пазар да са под тези на регулирания. Това създава диаметрално противоположния икономически стимул на либерализирането на пазара, а именно – компаниите да се върнат на регулирания пазар, каквато възможност съществува. Един пример в тази посока е община Хасково, която е заявила, че ще се върне на регулирания пазар още през този месец.
 
Не става съвсем ясно какво е подтикнало КЕВР рязко да намали регулираните цени, дори под нивата им от 2012 г., още повече, че цените на свободния пазар демонстрират тенденция на увеличаване, се посочва още в анализа. Годишното увеличение на цените на Българската независима енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината средното увеличение е 36,7%.
 
Дори и да се абстрахираме от първите два месеца на годината, средномесечното увеличение за периода март-юли е над 24%. Ако средното увеличение на борсовите цени през първите седем месеца се запази и през останалата част на годината, средната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 г. може да надмине 93 лв./МВтч, докато регулираната цена (при липса на промени) ще бъде 79,51 лв./МВтч без данъци, такси и цена за задължения към обществото. Нещо повече – цената на регулирания пазар за второто полугодие на 2017 г. ще бъде по-висока от тази на свободния пазар само ако средномесечното увеличение на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14% или близо три пъти по-ниско в сравнение с ръста за първите седем месеца.
 
Едно от възможните обяснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата практика на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електроенергията на стопанските потребители на регулирания пазар да е по-висока от тази на домакинствата. По този начин регулаторът има възможност хем да забави повишаването на цените на електроенергията за домакинствата, хем да не доведе крайните снабдители до фалит, но цената за това се плаща от стопанските потребители на ниско напрежение.
 
Каквато и да е причината за последното регулаторно решение, то ще доведе единствено до отлагане на неизбежното, а именно – изготвяне и прилагане на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, освен че ще бъде краткосрочен, ще е внасяне на допълнителна неяснота в процеса на либерализация и объркване у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други реформи като съдебна, пенсионна, здравна, административна и т.н., колкото повече се отлагат необходимите мерки, толкова по-трудно става прилагането им след това.
 
 

ЕТИКЕТИ: ИПИ | пазар | електрическа енергия | КЕВР | либерализация | цени | свободен пазар 


Всички новини от България

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

06.10.2017  Владимир Пенков, Старши съдружник и Председател
Енергетиката има огромна необходимост и потенциал за инвестиции
Пълен текст

Анкета

Ще получат ли българските въглищни електроцентрали дерогация?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X