Интервюта Bookmark and Share

06.10.2017 г.
Владимир Пенков, Старши съдружник и Председател на Консултативния съвет на „Пенков, Марков и партньори“
Енергетиката има огромна необходимост и потенциал за инвестиции
АВТОР: publics.bg

Господин Пенков, Вие отстъпихте поста „Управляващ съдружник“ в „Пенков, Марков и Партньори“ и станахте Председател на Консултативния съвет на дружеството. С какво се различава новата Ви роля и какви бяха причините за промяната?

Вече преди повече от 27 г. създадохме правния офис, веднага след промените. Междувременно, значително се увеличи съставът, диверсифицира се дейността и се създаде необходимата организационна структура, заедно със стандартите и правилата. Мисля, че дойде време да се даде път на по-младите колеги, които са изпълнени с ентусиазъм и вероятно нови идеи, да дадат тласък на развитието. Разбира се, при съхраняване на принципите и основите, като се търси синергия с опита. Затова преструктурирахме дружеството, създадохме двузвенно управление, като както и досега оперативното управление изцяло ще се извършва от Управляващия съдружник.
Новосъздаденият Консултативен съвет (КС) състоящ се от най-опитните юристи, има прерогатив да изменя и приема ­основната стратегия, да одобрява по-важните и обемисти проекти и да дава препоръки. Председателят също ще представлява дружеството, успоредно с Управляващия съдружник, и притежава специфични важни правомощия, които допълват тези на Управляващия съдружник. Упражняваният от КС и Председателя допълнителен контрол ще утвърди създадените стандарти и ще подобри обслужването на клиентите. В крайна сметка, ще увеличи мотивацията на колегите, тъй като виждат възможностите за развитие и професионално израстване. Управляващ съдружник, КС и Председател са единно цяло и взаимно се подпомагат.

Ако в досегашната си дейност съм успял не само да селектирам, но и обуча най-добрите колеги с безспорни професионални качества и висока етика, нямам съмнения, че промените ще са успешни. Във всеки случай, аз съм оптимист и очаквам скорошни резултати. Също така се надявам, че още дълго ще мога да допринасям за просперитета на адвокатското дружество в новото ми амплоа.

Кои са актуалните предизвикателства пред Вашите клиенти в отраслите Енергетика и Телекомуникации?

Както е добре известно, и двата сектора са предмет на засилена регулация от държавата и са силно зависими от провежданата политика, отразена в съответните нормативни актове. Безспорно е и въздействието на регулациите на ЕС, чийто институции определят рамките и темповете на развитие на европейското право. Това е общото. Между двата сектора обаче има огромни разлики, които определят и предизвикателствата на клиентите ни, с които трябва да се справят.

В сферата на телекомуникациите е налице изцяло либерализиран режим, поради което от доста години вече националната регулативна рамка е стабилна и следва като цяло развитието на европейските директиви и регламенти. След като успешно беше решен въпросът с преноса на номерата между различните оператори, сега голямото предизвикателство пред големите телекоми в България е свързано с въвеждането на правилата на ЕС за роуминг като у дома, както при телефонните обаждания, така и при SMS и използването на мобилен интернет. Това е ярък пример как под влиянието на въведените в целия ЕС регулации с оглед защитата на потребителите, целият сектор промени начина си на работа и адаптира своите споразумения и бизнес модели. Разбира се, като се имат предвид еднаквите услуги, които предлагат операторите, за тях е голямо предизвикателство как да комбинират отделните пакети от услуги – телефон, телевизия, интернет, без да се нарушават конкурентните правила.

По отношение на енергетиката нещата са съвсем други. От една страна става дума за няколко пазара с различна степен на развитие – електрически, газов, топлинна енергия и добивен. Самостоятелно място заема и въпросът за енергийната ефективност. В ход е вече либерализация на електроенергийния сектор, макар още да не е създаден краен модел, вече е осигурено крайните потребители да могат да купуват електроенергията си от свободния пазар. Вече това могат да правят и домакинствата и по-малките консуматори. Заработи и енергийната борса. Все още обаче не се балансират достатъчно добре интересите на държавните предприятия, притежаващи гръбначната инфраструктура и основните производствени електроенергийни мощности и изцяло частните участници на пазара. Така може да се обяснят непрекъснатите промени в регулациите, преразпределящи тежестта от заплащане на натрупания системен дефицит. Предизвикателство са въвежданите такси, ограничения в производството и изкупуването на електроенергия основно насочени към частните производители. Необходимо е да се намери от регулатора справедлив баланс за компенсиране на истинските системни разходи и за определянето на точната цена за потребителите, неповлияна от моментни политически съображения.

Безспорно трябва да се обърне сериозно внимание на новите правила на ЕС за намаляване на емисиите на СО2 и ограничаване на т.нар. „мръсни“ производства, засягащи главно термичните електроцентрали. Всички въглищни централи постепенно ще бъдат принудени да преустановят работа. Трябва да се търси такова решение на въпроса, което държи сметка за реалностите у нас, но и отговаря на дълготрайните интереси на България и потребителите. Макар газовият пазар да е далеч от либерализацията, все пак вече са налице възможности за диверсификация на газовите доставки. Продължават и проучванията за български находища за добив на газ. Това са правилни стъпки в посока конкурентен пазар и пълна либерализация. Макар държавният бюджет да е отделил 1 милиард лева за енергийна ефективност, за да станат видими ефектите, ­необходимо е да се опростят всички административни процедури, да се обучат специалисти и предвидят подходящи стимули. При липса на мотивация у предприятията и отсъствие на контрол и възможности за въздействие, нормативната уредба не може да „приближи“ достатъчно енергийната ефективност.

Необходима е ясна, стабилна и предвидима нормативна среда за години напред, за да се привличат така важните инвеститори. Това предопределя и нашата активност. Освен правни съвети, свързани с различните административни процедури, нашият екип е мотивиран и да участва активно в подобряването на законодателната рамка и работата на браншовите камари. Доброто познаване на бизнес логиката и процесите, е условие правилно да се интерпретират правните аспекти и да се даде смислен и полезен съвет на клиентите, като непрекъснато трябва да се търсят и нови пътища. Може би е интересно да посоча и прекия резултат от горния подход. Нашият екип успя да създаде изключително важни прецеденти, започвайки съдебни производства срещу актове на регулатора и Народното събрание, защитавайки имуществените интереси на своите клиенти пред търговските съдилища. Става дума за противоконституционната такса от 20%, приета със Закона за бюджета от 2014 г. Новата за българската правораздавателна система концепция да се търси защита по-общия правов ред и когато става дума за нарушения от страна на държавата. Много колеги обосноваваха правна невъзможност за това, но бяха опровергани от самите съдебни решения, които посочваха, че такива искове не само са допустими, но във визираните случаи бяха обявени и за основателни.

В енергийния отрасъл видяхме много промени през последните години, а сега предстои въвеждане на мерки, препоръчани от Световната банка. Какви са основните рискове в този процес?

Докладът на Световната банка и съдържащите се в него препоръки предизвикаха сериозен обществен интерес. За съжаление обаче първоначално бяха представени само някои презентации по доклада, а Министерството на енергетиката не е представило и досега целия доклад – нещо, което не можеше да не предизвика определено напрежение, а дори и съмнения у заинтересованите лица.

Какви мерки всъщност се предлагат, как се обосновават и могат ли те да бъдат приложени в България?

Създава се усещането от достъпната информация за липса на комплексен анализ за състоянието на различните сектори и съответни всеобхватни препоръки. Приложими и мисля добри препоръки са повишаването на ликвидността на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) чрез привличането и на останалите производители на електрическа енергия, свързването с енергийния пазар на ЕС, постепенно стъпково повишаване на цените на регулирания пазар до тяхното изравняване с либерализирания пазар, същевременно осигуряване на социална защита на енергийно бедните потребители и др.

Някои от препоръките обаче са заимствани от опита на други държави с различни предпоставки, което ги прави трудно приложими у нас, поне непосредствено. Например, въвеждането на т.нар. „договори за разлика“. Все пак според анализа политиките за финансово оздравяване на сектора са отредени на БЕХ и на държавата, и с това очакванията и надеждите се свързват с управляващите. Учудващо обаче не добиха публичност никакви препоръки, свързани със структурни реформи и оздравяване на дъщерните дружества на БЕХ. Как ще бъде върнат натрупаният досега огромен държавен дълг към НЕК? Все пак предприетите стъпки в посока пазарни решения за либерализация и диверсификация, са стъпки в правилната посока и са предпоставка за финансова стабилност на сектора. Това е и важна предпоставка за насърчаване на инвестициите.

От кои други държави в ЕС може да ползваме успешен опит по преструктуриране в енергетиката, особено по отношение на дългосрочни договори и договори с ВЕИ производители?

Не би било правилно, а и възможно да вземем цялостен чужд модел и директно да го въведем в България. Следва да се имат предвид редица специфики на българския енергиен пазар като концентрацията на основните енергийни мощности, делът на различните видове производители и системата за сигурност и баланс. Важно е и състоянието на икономиката, включително енергоемкостта на производството, както и стандартът на живот, т.е. покупателната способност на домакинствата. Все пак, за срок от шест години Чехия успя изцяло да либерализира пазара, като в първите години обаче домакинствата практически не се довериха на нов търговец. Изводът е, че е необходимо наличието на цяла система от работещи стимули, за да се реализират целите. Малко вероятно е у нас да постигнат очакваните резултати от модела на „договори за разлика“ (вж. Румъния), докато във Великобритания е успешен.

Специфично е, че в България има развит пазар на двустранни договори за доставка и продажба между производители и големи консуматори, т.е. съветът на Световната банка всички потребители да купуват само от БНЕБ не изглежда достатъчно добре адаптиран, тъй като не би следвало да се унищожи един вече работещ добре пазар. Подходящо ще бъде да се въведат най-модерните концепции на германския модел, включващ изграждането на малки ВЕИ за собствени нужди и инсталации за съхраняване на електроенергия, което спестява скъпи инфраструктурни инвестиции и улеснява управлението. Дания замени всички стандартни източници с ВЕИ, които дългосрочно се счита, че ще бъдат и най-ефективните.

В кои инфраструктурни отрасли може да очакваме нови инвестиции от чуждестранни и български компании? Необходими ли са промени в законовата среда за привличането на инвеститори?

От дискутираните досега въпроси, става ясно, че целият сектор енергетика има огромна необходимост и затова потенциал за инвестиции. Инвестиции са необходими и в инфраструктурата, главно насочени към модернизация и увеличаване на ефективността на мрежата. Трябва да се инвестира в доброто управление с оглед да се сведат до минимум загубите, да се заместят остарелите мощности с модерни такива, както и в добрия баланс между зелена енергия и газови мощности.При по-последователната реализация на комплексните програми в енергийната ефективност, саниране на панелни жилища, система за управление и изграждане на т.нар. пасивни ­къщи. Самото развитие на енергетиката тласна и други сектори към развитие като транспортния сектор, като се инвестира в електрически транспортни средства и необходимостта от ­изграждане на мрежа от зареждащи устройства. Като цяло, голям потенциал има в жп сектора, строителството и индустрията.

Огромен потенциал за инвестиции има в развитието на газопреносната и газоразпределителната мрежа. До края на 2018 г. се очаква газовата междусистемна връзка между нас и Гърция да бъде факт, а е необходима и тръбопроводна система. Очаква се и силно развитие на пазара с природен газ с ниско налягане за отопление и локални централи като алтернатива на електрическата енергия в жилищата. Налице са и други проекти за доизграждане на междусистемни връзки със съседните държави.

Наистина, възможностите са огромни, но важна предпоставка за това е да има изградена последователна стратегия за десетилетия напред, която да обоснове ясна, предвидима и стабилна нормативна уредба и регулативни режими. Освен това, трябва да се въведат прости и работещи административни процедури на едно гише, широко въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие и автоматични разрешения само с декларации. Контролът и гаранциите за горното пък може да осъществява само една ефективна съдебна система със своите бързи, предсказуеми и справедливи съдебни решения. Затова пък решително трябва да продължи забавената съдебна реформа.

Визитка

Владимир Пенков е основател на „Пенков, Марков и партньори“ – PM&P (penkov-markov.eu). До април 2017 г. е Управляващ съдружник на дружеството, а понастоящем е Председател на Консултативния съвет и старши съдружник. Роден е на 28.09.1952 г., следвал е икономика в Берлин, а през 1976 г. завършва Юридическия факултет при СУ „Климент Охридски“. Работил е като юрисконсулт и главен юрисконсулт в Министерство на външноикономическите връзки и ВТО „Техника“, а от 1990 г. оглавява „Пенков, Марков и партньори“. Определян е за водещ юрист от редица международни издания, а в България през 2013 г. става адвокат на годината. Изтъкнат специалист в дружественото и търговско право, чуждестранните инвестиции, концесиите и обществените поръчки, банките, телекомуникациите и енергийното право, но и конкурентното право, лицензионните договори и договорите за ноу-хау.

Участвал е в изготвянето на редица закони в областта на икономиката. Автор е на десетки статии и други публикации в областта на търговското и дружествено право, хармонизацията на законодателството с това на ЕС, данъците, концесиите, телекомуникациите и възобновяемите енергийни източници. Дългогодишен заместник-председател на БТПП до 2006 г., а сега член на УС и арбитър към АС на БТПП.

Дългогодишен председател на Надзорния съвет на БТК до началото на 2017 г. Бил е и член на Борда на директорите и Изпълнителен директор на „Загорка“ АД (Heineken Group). Включен е в няколко различни издания на Who is Who, между които престижното издание Barons USA, Who is Who in the World, Barons 500, Leaders for the New Century – 2000, Who is Who of Professionals и други.
Учредител и бивш президент на първия в България „Лайънс клуб – Лайънс клуб София“, носител на най-високото отличие на БТПП „Хермес“ – за повишаване на прозрачността и развитието на българското търговско законодателство. Удостоен от Best Lawyers за 2012 и 2015 г. През 2017 г. е регистриран и като европейски адвокат към Адвокатска камара – Виена. Той е и българският съпредседател на работната група „Малки и средни предприятия и търговия“ при Германо-българския „Координационен съвет“.

 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

06.10.2017  Владимир Пенков, Старши съдружник и Председател
Енергетиката има огромна необходимост и потенциал за инвестиции
Пълен текст

Анкета

Ще получат ли българските въглищни електроцентрали дерогация?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X