Интервюта Bookmark and Share

02.05.2017 г.
Петьо Иванов, изпълнителен директор на БЕХ:
Реформата в енергетиката се случва
АВТОР: Теодора Тодорова

Интервюто с изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов е публикувано в броя от април 2017 г. на списание "Ютилитис".

 

– Г-н Иванов, какви поуки си извлякоха електроенергийните компании в групата на БЕХ от изминалата тежка зима? В крайна сметка има ли санкционирани дружества заради проблемите с активирането на студения резерв в най-студените дни?

- Договорите, които са подписани между Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и централите, осигуряващи студен резерв, са публични и са налични на сайта на оператора. В тях, разбира се, има предвидени санкции и такива са наложени. На една част от централите – тъй като не успяха да реагират своевременно с активирането на студения резерв. Друга част от тях бяха санкционирани и заради липсата на необходимите запаси от въглища.

Държа да отбележа, че през целия тежък зимен период ТЕЦ „Марица изток 2“ беше като стожер на българската енергетика. През цялото това време централата осигуряваше студения резерв, който се очакваше от нея. Блоковете работеха на пълна мощност, когато имаха достатъчно осигурено гориво. Нямаше технологични проблеми.

- И все пак, има ли наложени санкции, в какъв размер са те и на кои дружества са били наложени?

- За януари санкциите възлизат на общо 3,5 млн. лв., а за февруари – на 100 хил. лв. Както споменах, ЕСО санкционира всички дружества, които не изпълниха условията по договорите си.

По отношение на поуките, които трябва да извлечем от тази ситуация, в ЕСО мислят проактивно по няколко възможности за подобрение, които трябва да търсим за следващи такива тежки периоди, пред които може отново да се изправи електроенергийната ни система.

Първо, в момента се проучва възможността за това как да бъдат стимулирани големите индустриални компании за намаляване на товара на потреблението при необходимост. Това е масова практика в Европа и ЕСО търси споделен опит от оператори в рамките на Европейския съюз (ЕС). Тази зима Гърция прибягна към такава мярка и системният ѝ оператор извършваше плащания към промишлени предприятия, които си ограничиха консумацията.

Ако се прилага подобна практика у нас, това, естествено, няма да става автоматично. ЕСО би следвало да преценява кое е икономически по-изгодното, ефективно, та дори и технологично ефективно – дали да активира допълнителни единици студен резерв или да намали потреблението, така че да се балансира системата.

- В какъв документ трябва да бъде облечена тази идея, за да заработи реално?

- Първо ЕСО трябва да проучи много внимателно механизмите, които се прилагат в другите страни и доколко такъв механизъм е приложим в България. След това трябва да разработи вътрешни документи, които да бъдат съгласувани с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Със сигурност законови промени няма да бъдат необходими.

Друга мярка, по която работи ЕСО, е възможността за споделен третичен резерв със съседните оператори. Най-напреднали в това отношение са в Румъния. Предстои да бъде предложен договор от румънския оператор. ЕСО ще се запознае с договора и ще обсъди с румънския оператор клаузите по него и след като текстовете бъдат изчистени от двете страни, ще бъде прегледан при необходимост и от регулатора. За мене е удачно този договор да бъде по-скоро рамков и да дава опции за предоставяне на аварийна помощ. Тоест, това да бъде документът, на който в случай на нужда ние да се позовем и да разчитаме.

- Толкова ли е лошо техническото състояние на централите, които осигуряват студен резерв у нас, че се налага да се търси такава превенция?


- Това, което се случи тази зима, ни беше един добър урок. Хубаво е, че се случи и успяхме да реагираме адекватно. Така видяхме слабостите си и вече търсим допълнителни възможности, с които да повишим или по-скоро да разнообразим мерките, които могат да се прилагат при последваща такава ситуация.

- Каква ще е цената, която ЕСО ще плаща за ползването на споделен третичен резерв?


- За момента е твърде рано да коментираме, защото нямаме параметри. Казвам само в каква посока се работи. Друго, по което колегите в ЕСО също работят, е свързано с предстоящите търгове за студен резерв. Те ще бъдат в съответствие със заповедта на министъра на енергетиката – тоест в тях ще фигурира факторът сезонност. Тоест, ще има различни количества спрямо съответния сезон.

Освен това обмисляме вариант как да бъдат стимулирани централите, които са в състояние по-бързо да реагират на заявка за активиране на студен резерв. Това според нас би могло да насърчи инвестициите в газови електроцентрали. Дали тази възможност ще бъде заложена още за предстоящата зима, не мога да гарантирам, но се мисли в тази посока. На вас ви е ясно, че дори да има предвидени такива условия, няма как в рамките на 2-3 месеца някой да построи газова централа.

Друга мярка, която се предприема занапред, е чисто оперативното наблюдение на въглищните запаси на енергийните дружества. Освен това, ЕСО планира инсталирането на повече на брой метеорологични станции, които да дават по-ясна картина, за да може по-точно да се прогнозират товарите.

- Централите, които не можаха да активират студения резерв, ще имат ли място в следващите търгове?

- Ако те отговарят на условията в тръжната документация, най-вероятно да.

- Ще има ли промяна на тръжните условия, така че да се гарантира, че ЕСО действително разполага със студен резерв и той може да бъде активиран при необходимост?

- Колегите от ЕСО работят доста усилено и нека да изчакаме да видим какви мерки ще предприемат в тази посока.

- Ще наложи ли ЕК глоби за изтеглянето на количества електрическа енергия от борсата през януари и февруари, което беше направено, за да се гарантира потреблението на регулирания пазар?


- БЕХ група не очаква да бъде санкционирана във връзка с оттеглените количества от енергийната борса, предоставянето на които е част от ангажиментите по делото „БЕХ Електричество“. Държа да отбележа, че моментът на оттеглянето беше съгласуван с представители на ЕК. Своевременно беше информиран и Контролиращият управител на Българската независима енергийна борса. От момента на спирането до момента на възстановяване на количествата, както и сега продължава да тече усилена комуникация между екипа на БЕХ и екипа на ЕК, който се занимава с нашия случай.

Моето убеждение, на базата на проведените разговори и разменената кореспонденция, е, че по-скоро няма да има никаква санкция. Освен това, с ЕК водим доста ускорена комуникация по отношение на това как и кога ще бъдат възстановени количествата, които бяха оттеглени. По наши изчисления те възлизат на около 100 хил. MWh. Нашето виждане е, че в рамките на текущата година те ще бъдат компенсирани. Изпратили сме предложение на ЕК и съвсем скоро очакваме потвърждение, след което ще се ангажираме с неговото изпълнение от страна на трите дружества-производители в групата на БЕХ.

- Как ще бъде възстановено това количество – равномерно в рамките на оставащите месеци или по друг критерий?

- Ще бъде равномерно.

- Ще бъдат ли увеличени количествата, предлагани от групата на БЕХ на борсата, извън минималните, договорени по делото „БЕХ Електричество“?


- Дружествата от групата на БЕХ са оперативно самостоятелни. В дни, в които има високо търсене, те, естествено, предлагат по-високи количества на борсата. Говорейки за допълнителни количества за пазара „ден напред“, на него подходящата компания за предоставянето им е НЕК. Двете централи – ТЕЦ „Марица Изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“, осигуряват ликвидност и за другата платформа – Централизирания пазар за двустранни договори. През последните два месеца АЕЦ „Козлодуй“ доста активно участва на тази платформа. ТЕЦ „Марица Изток 2“ също има реализирани сделки на нея. НЕК в момента не предлага там, но компанията не предлага по-дългосрочни продукти и на собствената си платформа, тъй като е концентрирана изцяло върху изпълнението на ангажиментите си като обществен доставчик, както и да покрива част от ангажимента по делото „БЕХ Електричество“.

- Преди броени дни излязоха финансовите отчети на държавните енергийни компании за 2016 г. Как ще коментирате нетната печалба на АЕЦ „Козлодуй“ от едва 1,4 млн. лв.?


- Така казано, звучи много малко, особено на фона на предходни периоди, защото АЕЦ „Козлодуй“ винаги е била като стожер на българската енергетика, заедно с двата оператора – ЕСО и „Булгартрансгаз“. Всяко нещо обаче си има обяснение. Спрямо 2015 г. АЕЦ „Козлодуй“ има увеличение на разходите във връзка с удължаването на ресурса на 5-и и 6-и блок. През октомври 2016 г. бяха приключени дейностите по удължаване на живота на 5-и блок. Съответно през 2016 г. АЕЦ „Козлодуй“ е заплатила 51-52 млн. лв. повече в сравнение с 2015 г. по изпълнението на тези договори.

Друго перо, което е увеличило значително разходите на централата, е вноската във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. През 2016 г. централата преведе на фонда 40 млн. лв. Освен това са осчетоводени и по-високи амортизационни разходи. Също така беше направена обезценка на вземанията на централата от КТБ, което важи за целия холдинг. Ефектът от това за АЕЦ „Козлодуй“ е над 3 млн. лв.

Тоест, ако се насложат всички тези фактори, се вижда, че има почти 80 млн. лв. допълнителни разходи в сравнение с 2015 г. За тази година съм силно убеден, че АЕЦ „Козлодуй“ ще успее да подобри резултатите си. Надявам се, че пазарните условия ще бъдат по-благоприятни, защото през 2016 г. цената на електрическата енергия беше с 2-3 лева на MWh по-ниска от 2015 г., което директно води до по-ниски приходи.

- И за НЕК ли сте такъв оптимист? Тя отново е на загуба, 129 млн. лв., и то с една трета по-висока от тази през 2015 г.

- През 2016 г. НЕК успя да се разплати с двете американски централи, които имат дългосрочни договори за изкупуване на енергията. Освен това НЕК успя, благодарение на държавния заем, да се разплати и по арбитражното решение, свързано с проекта АЕЦ „Белене“. Благодарение на предприетите действия през 2015 г. – законодателни, регулаторни, както и на правителството, беше създаден модел, който работи достатъчно добре за НЕК. Нека не забравяме, че в края на 2015 г. никой не искаше да се яви на обявената процедура за предоставяне на мостово финансиране (предшестващо втората облигационна емисия на БЕХ за покриване на задълженията на НЕК към ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“- б.а.). Но видимият ефект, който се забеляза още в края 2015 г., повиши чувствително интереса на кредиторите и бяха получени 2 оферти. Това означава, че сме убедили първо външните кредитори, че реформата в НЕК, в частност и в енергетиката като цяло, се случва.

Вярвам, че скоро ще успеем да убедим всички, които продължават да твърдят, че прилаганият модел не е ефективен и че продължава да генерира дефицити. В момента в НЕК не се генерира тарифен дефицит, такъв не е генериран и през 2016 г. Да, НЕК отчита загуба, но тя се дължи на съвсем други обстоятелства – основно на плащанията по делото АЕЦ „Белене“. През януари и февруари НЕК реализира и положителен финансов резултат от над 120 млн. лв., принос за което, разбира се, има тежката зима и това, че почти всички количества електроенергия минаваха през НЕК.

Това, че този модел работи, се видя и във финансовото състояние на „Мини Марица Изток“ (ММИ), които приключват с 1,5 млн. лв. нетна печалба. След като НЕК се разплати с централите с дългосрочни договори, а те от своя страна с ММИ, въгледобивната ни компания също изчисти натрупаните си задължения. Освен това през 2016 г. „Мини Марица Изток“ успяха да изпълнят над 100% ремонтната си и инвестиционната си програма, което, повярвайте ми, не се беше случвало скоро. И това стана въпреки намаления добив на въглища. През 2016 г. ММИ стартира 3-годишен период, през който се добиват едни и същи количества и в рамките на този период разкривката, която се очаква да бъде направена, ще им позволи да добиват по-големи количества през следващите години.

- Разплаща ли се НЕК редовно с производителите на електрическа енергия?

- НЕК няма никакви просрочени задължения към двете централи с дългосрочни договори. Но освен към тях, тя няма просрочени задължения и към останалите централи. Имаше задължения към АЕЦ „Козлодуй“ – около 80 млн. лв., но те бяха разсрочени в периода на служебното правителство и се погасяват редовно.

- На какво се дължи нетната загуба от 98 млн. лв. на ТЕЦ „Марица Изток 2“? Ще продължи ли БЕХ да осигурява финансови инжекции за централата?

- Да, защото в крайна сметка това е една от функциите на БЕХ. Пак ще кажа, че тази зима ни показа, че ТЕЦ „Марица Изток 2“ е от изключителна важност за електроенергийната ни система.
По отношение на финансовото състояние на ТЕЦ „Марица Изток 2“ работим и в друга посока. По време на служебното правителство БЕХ успя да имплементира една нова политика за закупуване на необходимите емисии за централата. С тази проста мярка успяхме да спестим над 50 млн. лв. в сравнение с разходите за 2015 г. Икономията се получава по две основни линии. Едната е пазарната цена на емисиите. Другата е комисионите, които са плащани на посредниците. Мога да твърдя, че това, което от страна на БЕХ е изплатено на трите големи банки, с които сключихме договор, е по-малко от 130 хил. евро.

- А защо чак сега се прилага този механизъм?

- Предпочитам да отговарям за времето, в което аз съм ангажиран с БЕХ. Така че, смятам, че това е стъпка в правилната посока.

- ЕСО беше обявен за „шампион“ за 2016 г. по размер на печалбата, а сред отличниците се нареди и „Булгаргаз“. На какво се дължат техните резултати?

- Действително ЕСО е с най-голяма печалба в групата на БЕХ – 74 млн. лв. нетно спрямо 63 млн. лв. през 2015 г. По отношение на регулираните приходи ЕСО по-скоро губи, но отчита повишени приходи от други източници.

- От какви?

- Със сигурност не от преноса, защото 2016 г. приключи с по-малко пренесени количества. Знаете, че износът миналата година намаля с 40 на сто. Става въпрос за приходи от балансиране, присъединяване, капацитети/преносна способност.

При „Булгаргаз“ чувствителното подобрение на финансовия резултат с над 17 млн. лв. до 37 млн. лв. за 2016 г. се дължи основно на повишената събираемост. Това се постига благодарение на прилагания механизъм на цесии на задълженията на топлофикациите към „Булгаргаз“ от НЕК. Същият механизъм се прилага между „Булгаргаз“ и ЕСО, между ММИ и ЕСО по отношение на ТЕЦ „Брикел“, между ММИ и НЕК по отношение отново на ТЕЦ „Брикел“. Като цяло, в момента се прилагат всякакви механизми за повишаване на събираемостта на дружествата от групата на БЕХ.

- В края на март от БФИЕК предложиха „Булгаргаз“ да помисли за предлагане на излишните количества газ на отделна платформа на БНЕБ. Работи ли се по такава идея?


- Ако чакаме борсата и платформа, това ще се случи доста по-късно. Може би колегите от „Булгаргаз“в рамките още на тази година биха могли да разработят прозрачна процедура за предлагане на излишните количества – чрез тяхна платформа или чрез търгове.

- Работи ли се по този въпрос?


- Да и смятам, че „Булгаргаз“ ще може в рамките на месец да разработи механизъм, по който това да се случи. По-скоро това ще става чрез провеждането на търгове.

- „Булгартрансгаз“ също е на печалба, но тя намалява. Какви са причините?

- Действително, печалбата за 2016 г. е 66 млн. лв. нето спрямо 93 млн. лв.за 2015 г.Това се дължи на обезценката, направена по отношение на вземанията от КТБ – над 20 млн. лв.

- Какъв е обемът на обезценките на вземанията от КТБ на всички дружества от холдинга?


- Общият ефект е 77 млн. лв. Ние сме обезценили на до 100% вземанията си от КТБ.

- Ще внесе ли БЕХ дивидент в бюджета?


- Предварителните резултати на консолидирано ниво показват, че БЕХ ще приключи на загуба от малко над 50 млн. лв. (впоследствие тази сума нарасна до 80 млн. лв. в одитирания отчета - бел.ред.) Това означава, че няма да има плащане на дивидент. Но това не е важно. Важното е, че успяхме да затворим два от висящите въпроси – „Белене“ и вземанията от КТБ. Тоест, оттук нататък сме абсолютно начисто пред инвеститорите и облигационерите, за които това бяха основни въпроси.

- Първата пратка от оборудването за АЕЦ „Белене“ вече е в България. До края на годината се очаква цялото оборудване. Колко ще коства на НЕК съхранението му?

- За момента няма да ни коства нещо съществено извън това, което ни струва текущата поддръжка на площадката „Белене“. Допълнителните разходи със сигурност няма да дойдат от разходите по охрана и съхранение, а от това какво трябва да направи НЕК по отношение на преконсервацията на доставеното оборудване. Но за да ни е ясна картината, ние тепърва ще прегледаме документите, които идват с оборудването. След това ще проведем разговори със заводите производители и с „Атомстройекспорт“ (АСЕ), за да се види на каква цена ще се извършат съответните дейности.

Не очакваме някакви съществени разходи, които да увеличат чувствително разходната част на НЕК. Още повече, че в рамките на преговорите за уреждане на отношенията между НЕК ЕАД и АСЕ, доказаните плащания от страна на „Атомстройекспорт“ по съхранението на оборудването бяха малко над 1 млн. евро на годишна база. Аз съм сигурен, че тези разходи ще са на видимо по-ниско ниво в България.

- Един от ангажиментите, които „Газпром“ е предложил на ЕК по антимонополното дело, е да не търси неустойки от България за проекта „Южен поток“. Водят ли се разговори с „Газпром“ за закриването на проектната компания, чието съществуване предизвика доста дебати след прекратяването на проекта?

- Такива разговори текат още от края на 2015 г. Те вървят и по отношение на прекратяването на договорите, които проектното дружество има с изпълнители. Има договори за проектиране, за оценка на съответствието на техническия проект, за придобиване на необходимите вещни права... Има и EPC контракт, който също е сключен, но неговото изпълнение просто не е тръгнало. Той също, рано или късно, трябва да се прекрати.

Надявам се, че до края на 2017 г. ще сме приключили с договорите, дружеството ще се е разплатило с изпълнителите и поетапно ще се върви към компания тип „пощенска кутия“. Тоест, към дружество, което не генерира разходи, а просто съществува в правния мир.

- Какъв ще е смисълът от съществуването му?

- Компанията продължава да има активи. За да се реализират тези активи, е необходимо време. Дали и кога ще се тръгне към реализация им, също е обект на обсъждане между акционерите.

- Има ли обвързаност между цената на руския природен газ и проекта „Южен поток“, както се твърди от различни експерти?

- В договора между „Булгаргаз“ и „Газпромекспорт“ няма обвързаност на самата цена с „Южен поток“. Няма такава и в допълнителните анекси.
 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

01.06.2017  Пола Найденова, управител на „Дексиа България“
Крос субсидирането в газовия сектор трябва да се преустанови
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Ще бъде ли отразена позицията на България във финалния вариант на ангажиментите на „Газпром“?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X